В тази лекция Ваклуш Толев разгръща една от най-дълбоките идеи на духовната еволюция – че човекът не е завършено същество, а бъдещ Бог и бъдеща Вселена. Човешкото развитие е представено като път от дуализма и страха към осъзната божественост, в който път злото е нееволюирало добро, а материята – сътрудник на Духа.
Чрез древните посвещения, християнството и образа на Христос като космичен пример, лекцията очертава бъдещето на човека като сътворец на битието. Това не е утеха, а призив за отговорност – към будност, вътрешна зрялост и осъзнаване на задачата, която стои пред човечеството.