В лекцията „Човекът в третото хилядолетие“ Ваклуш Толев извежда една цялостна духовна визия за човека като еволюиращо божество и сътворец на битието.
Авторът проследява хилядолетната еволюция на съзнанието – от митологичните епохи на стихийни богове и расова жестокост, през моралните таблици и религиозните закони, до повратната точка, в която Христос заменя правдата с прошка и поставя началото на религията на личността – Аз и Отец едно сме.
Историята е разгледана не като поредица от събития, а като вътрешна духовна динамика – борба между Дух и материя, между страх и свобода, между закона на отмъщението и закона на любовта.
Словото предлага нова духовна перспектива: няма зло – има нееволюирало добро. Човечеството страда не от липса на богове, а от това, че е неразпознато божеството в самия човек. Третото хилядолетие изисква смелостта да се изведе този вътрешен Христос – не като институция, а като съзнание; не като догма, а като живо присъствие.