В това вдъхновено слово Ваклуш Толев разгръща образа на Васил Левски не просто като национален герой, а като духовен апостол на свободата. Лекцията надхвърля историческия разказ и поставя Левски в измерението на жертва на олтара на Свободата – като съзнание, което сменя манастира с България и дава на българския народ причастието на революцията.
Чрез дълбок философски и исторически анализ се осветяват неговото стратегическо прозрение, идеята за комитетската организация и категоричният му завет за самостойна свобода. Поставят се въпросите за Голготата като съзнателен избор, за историческата памет и за мястото на Левски в духовния иконостас на България.
Лекция за паметта като кръв на народа и за свободата като върховна отговорност на човека, в която Левски е осветен като икона на свободата и нравствена мяра за българската съдба.
19.02.1997 г., гр. Пловдив