Като виним другите, виним ли и себе си?
Да, чуждата вина не е наша невинност! Не можем да направим принос към онова, което се нарича надмога над човека, ако в чуждата вина не съзрем своята. И не приложим воля да освободим, да енергетизираме виновността в идеята за свобода.
Да не приемаме чуждата вина за своя невинност е будност в отговорност, ние сме участници, а не неучастници!
Не можете да бягате от отговорност само в своята лична потреба, защото отговорността не е йерархия за лична награда, а е събуден Бог в човека! В този път човекът трябва да се научи не да бяга с прозвището на невинния, а да сътрудничи на еволюцията. Ако другият има вина, нека я нахраним с енергията на горивността, за да израсне доброто, а не да търсим недостатък.
Отговорността определя приноса във Всемирната съкровищница!
