Казвате, че религиите бавно стареят, но много дълго стоят стари. Какво в тях остарява?
Една религия в нейните цялостни духовни ценности не може да остарява. Тя остарява в нейната приложност – етичната ѝ страна, не в нейната ценностна. Защото там дадените като Учение морални постулати и метафизични ценности не са изведени от мисловна дарба, а от вдъхновение, което Духовният Баща праща на известен Свой вестител тук. Тези вестители дават тайни, които са въпрос на откровение, и тогава йерархията на познанието безспорно е много голяма.
Разбира се, когато се касае за религиозната доктрина, тя трябва да бъде стабилизирана в поведението на ума. Тогава се извиква аргумента и доктринерството, което много често унижава самата тайна на Учението. Извиква се в устойчивост обреда, който като спомен и като всекидневно повторение банализира волята и утвърждава покорността на човека. Това е обредното начало.
Затова Мъдростта констатира, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари. Умът ги прави социални, не лични.
Религиите са велика тревога. Те смущават душата на човека! Трагичното е, когато една религия е станала традиция и изповядващите я нямат куража да се смутят от безсмислието.
