Важни ли са традициите и трябва ли да ги пазим, както често се казва?
Традицията е много потребна, за да съхрани енергиите на творчеството. Но тя е убийца, когато херметически затвори творческата идея, която се е изчерпала или която е надживяна от историческото ни развитие и в хилядолетия държи едно и също поведение. Тогава трябва да се освободим от онова, с което сме покривали едно битие, плод на нашата причинност, мисловност и желания; от онова, което Седемте Лъча на еволюцията са изграждали. То, залежавайки в основите на човечеството като митология, като култура, като приложена воля на Твореца, има голяма магнетична сила на притегляне, задържа човека и затова в дадени моменти не позволява да се роди Икар. А блянът на Икар, завещан ни от старогръцката култура, е една творческа идея.
Традицията е дрехата, която понякога с много скръб историческата ни памет трябва да хвърли.
И така, идеята за творчеството и образът на традицията са диаметралност, която не се отрича, а се осъществява. Потребни са старите мехове, за да може да се каже, че в тях ново вино не се слага. И не бива да се слага! Разбира се, за това Иисус плати с битието Си, но и ни остави идеята за нови мехове, за да има творчество.
Миналото като традиция ще отстъпва, но творчеството – не, защото светът еволюира!
