Буда, като пратеник на висшата йерархия, оставя едно Учение на човечеството, което и досега има своята сила; което е оставило достатъчно плодни семена в душите тогава на няколко единици, на няколко души ученици, а сега – в душите на няколко милиона.
Будизмът, ако искаме в една само фраза да го съберем, бих казал е идеята за човечеството в страдание и нуждата от богове за избавлението му. Страданието само от себе си носи идеята за просветлението; идеята за страданието завъртява Колелото на Правдата, която идва да донесе спасението, а то, разбира се, е в лоното на Нирваната. Или още по-кратко да формулираме: човечеството е в страдание – нужни са божества! Затова будизмът, в своята метафизична същност, в своята философска постановка, слага идеята за безличното и свръхличното в едно – това е проблем на чистата метафизика на това Учение, която е все пак изцяло в прегръдките на брахманизма, на индуизма. Буда никъде не говори за личен Бог, дори никъде не говори за лична душа, но в цялата тяхна космогония и в цялата тяхна метафизика лежи това, което даде брамизмът; това, което даде индуизмът.
Оттам са изведени и са сложени на изповедание и на изпълнение законът за прераждането и законът за кармата, които преведени по-приемливо за нашия европейски ум, са законът за еволюцията и законът за причинността и следствието. За тях интуицията и законът за инкарнацията са нещо, което е като пулсацията на кръвта им. За нас обаче законът за инкарнацията е нещо чуждо, въпреки че в съзнанието си го носим и често изпадаме в състояние на минал живот. Като убеждение не го приемаме, макар че противоречи и на някои от основните, първични позиции на старохристиянството.
…
Първоначално будизмът не е имал философия върху религията и религия за философията си. Както ви казах, той е обгърнат в пелените на брамизма, на индуизма и пр., но основното, което си поставя, това е страданието. И големият въпрос след просветлението на Буда е: „Що е страдание, откъде идва и кой е пътят за освобождението ни?“ Страданието съпровожда и ние, зрими или незрими, колкото и да искаме да го отминем, не можем, защото един от основните закони е раждането и умирането. А откъде идва? Безспорно Буда отговаря: От желанието, от първичната вибрация и от всички онези недобродетели. Казвам недобродетели, нека не ги наричаме принципи на злото, които не сме укротили, каквато е себичността, какъвто е егоизмът, каквото е страстолюбието, каквато е алчността… – да не ги изреждаме всичките. Страданието тъй или иначе ни съпровожда, щом има закон за причинност, и идваме до убеждението с какво трябва да се преборим или кой е Пътят, който трябва да извървим, за да смъкнем тази дреха на смутената ни душа. Така будизмът изгражда правилата си, дава позициите, от които човек трябва да тръгне, за да надмогне страстите, а оттам и страданието.
…
От тези основни вече категории будизмът прави своята нравствена схема, дава своите правила: активност в спасението – нещо пораждащо по-различно тълкувание, защото много често се смесва, че Учението на Буда има някаква пасивна нотка и отивайки до Нирвана, където е дадено едно определение, че това е сладко блаженство, се извежда както неговият песимизъм, така и бездейността – нещо, което в същината си не е вярно. Много спорно е – и досега богословите, и досега историците и философите не могат да определят точно какво значи Нирвана. За някои това е блаженство, покой, съвършенство, свобода от всичко. За други обаче Нирвана е един висш, духовен, много активен, динамичен живот. Защо – защото има логика в това, че човекът, когато се е лишил от всичко, става съ-творител на Висшия, а Висшият не си почива. Покой няма! Така че свободата не е бездействие, съвършенството не е бездействие.
…
В будизма степените на развитие са посочени като пет станции, пет етапа на Пътя.
- Първом, трябва да се търси съвършенството и когато го познае, човек да остане при него; когато открие съвършенството, човек да му се посвети.
- Второто е, когато е открил пътя на съвършенството, цялото си внимание и сили да ги отдаде там на това тайнство.
- И трето, трябва да се изпита духовното удовлетворение, неизбежната възмога на възторга, както там са писани нещата: възхищение от своето творение. Ето тази частица от нашата будност, когато е налице и ние присъстваме с възторга и с великото си посвещение, не трябва, когато сме намерили тайната на съвършенството, да ни напуща. Защото възхищението е отприщена душевна сила, то е голяма духовна енергия, един от най-добрите елементи на развитието. И в Агни Йога има един много хубав израз даден: Възхищението е форма на възземане и на посвещение.
- След като е получено всичкото това, четвъртата станция (или етап) това е, когато вече сте постигнали успокояването, т.е. капоните имат своето равнозначие.
- И петата тайна е, че чрез Правдата (защото за Буда Правдата – правата мисъл, правата вяра… – е неговото вътрешно откровение) можете удовлетвореното успокоение да го направите неподвижно с душата си – несмутена по отношение нито на страданието, нито на искането за възмездие. И затова той казва: Който престане да желае, той престава да греши. Тогава този път, във всичките степени, ви води до Нирваната.
За да стане всичко това, трябва да се осъществят великите добродетели, трябва да се осъществят три велики неща, а именно: отдаване почит към родителите и приятелите (вижте нещо много странно, вписано като повеля – почит към приятелите; към родителите – да, навсякъде се казва за родителите, но не е казано за приятелите! – тук имаме нещо много странно); подаяние и строго спазване на закона; проява на доброжелателство, без разлика на йерархията в живота на животните и човека.
Оттук идва да се изпълнят петте заповеди. Те са: Не убивай; не кради; не лъжи; не се напивай (това е заповед – нямаме го в другите религии); не се отдавай на плътски удоволствия! Будизмът не изповядва в строгостта си вън от монашеския орден т. нар. брахмачарийство, но колко уточнено е казано: Не се отдавай на плътски удоволствия! Защото има много особена разлика, която не се казва в моралните статути – плътското удоволствие се различава от тезата за продължението на рода.
За да извърви човек този път, той трябва да знае четири истини.
- Първата истина е, че всеки, който се е родил, страда.
- Втората е, че самото раждане е причина за страсти, а те сами по себе си правят веригата на страданието. И колко естествено е, че когато се впуснете по улея на желанията си, вие наистина си причинявате страдание – нещо, което Жан-Жак Русо в своя „Обществен договор“ беше казал: Този, който вързва верига на крака на роба, другият край на веригата оставя за своя врат.
- Третата истина, това е сам в съвършенството си да отречете страстите и да приемете инобитието. Това значи да прекратите преражданията си, минавайки във върховното поле на Нирваната.
- И четвъртата, това е Нирваната, която ви води в т.нар. (отминал, осъществен от вас) осмичен път.
Осмичният път го има в различни преводи. Едни го превеждат: прави убеждения, правилни стремежи или цели, правилни думи, правилни действия, правилен начин на живот, правилно усърдие, правилно внимание, правилно самовглъбяване.
…
Буда представя на своите първи подвижници осмичния път, четирите истини, петте заповеди и изобщо добродетелите, които човекът трябва да има в своя път, за да има и своята победа над страданието. За него всепобеждаваща сила е Правдата.
Така било завъртяно Колелото на Правдата. И възникнали тогава обиталищата за земните божества. Никой – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре вървежа на Колелото на Правдата. И точно Буда казва смелите думи, че този, който е победил себе си, не може да бъде победен от никого, дори от боговете. Оттук се извежда и мисълта, че Буда не вярва в Бог, но такива изводи са достатъчно опасни и недостатъчно грамотни…
Извадки от лекциите за Будизма на Ваклуш Толев, публикувани в книгата История на религиите
