Първите стъпки на Питагор в Кротон са решително насочени срещу сладострастието, суетността и разкоша. Постепенно той успява да убеди аристократите, че е необходимо за дорийското устройство на Кротон да се изгради специална школа за нравствено възпитание и духовно служение. Не след дълго сенатът на този град, т. нар. „Съвет на хилядата“, впечатлен от влиянието, с което Питагор властва над умовете, дава съгласието си и съдейства за изграждането на великолепна бяла сграда за тази цел. Тя се превръща в един лицей (казано на съвременен език), в който новопостъпващите трябва да минат през определена подготовка, преди да се пристъпи към истинското им обучение за служение в името на новата, съвършено чиста и наука, и философия, и религия. Затова трудно може да се каже, че мистицизмът в тази школа е чист. Откъси от „Златните стихове“ на питагорейците свидетелстват за наличието на рационален мистицизъм, което показва, че Питагор, макар и минал през най-мистичните посвещения, иска да събуди в човека още един орган – разумността му чрез ума.
Безспорно трябва да правим разлика между мисловната енергия и интуитивното откровение, но потребно е мисълта да става все по-съвършена, за да могат едно откровение или един интуитивен излив да бъдат много по-добре изразени и със словото, което притежаваме.
Съпроводът – рационалност и мистицизъм, е тайна, която Питагор донася на човечеството!
Тази неделимост – рационален мистицизъм, всеки човек носи в себе си. Ако в даден момент той даде превес на рационалността си, няма да има зрение за тайната; ако пък се отдаде само на мистичното съзерцание, няма да изведе в приложност необходимото за развитието. Ето защо Питагор бележи пътя – дух и наука! Науката има само една гръд, от която се храни – религията. А когато науката укрепне и започне да си търси сама храната, но не взема от тази гръд вдъхновение, тя прави само констатации. Големите открития са плод на дълбока вяра, защото религията не е въображение, а позитивност в едно отвъдно мислене! Кой друг може да докаже като вярно неотвъдното мислене, че има безсмъртие на душата ни? Религията слага най-дълбока резка в душата на човека, защото е и наука, и вяра, и перспектива!
Питагор, оспорван или не като окултен учител, като учен е неоспорим. Всеизвестна е Питагоровата теорема, която има голямо приложение и влияние в геометрията. А възможно ли е учен, и то на позитивната наука, да залитне чрез религията във въображение? Не, просто Питагор е можел да отразява, да донася чрез вдъхновението си от интелектуалното, интуитивното и причинното полета онова, което е свещено, макар и за времето си недоказано.
Така в школата си Питагор съчетава дух и разум, наука и религия.
