Казал съм, че културата е социална молитва. Щом е социална молитва, тя се прави от човеци и богове личности. Разбира се, доколкото боговете са били белязани със своя лъч – защото се знае, че има бог-баща, има бог на правосъдието, богиня на паметта… Следователно наистина културата се прави от богове и човеци. А ние казваме, че боговете едновременно са и личности, но и човекът е бог в развитие! Разбирате ли тогава тази велика тайна – богове и личности…
Културата не е цивилизация – тя е Мирово съзнание. И затова в нея винаги взема участие божество. Още по-властно е, ако това божество е изведената Божия човечност у нас! Но странното е, че не всякога, когато боговете са правили култура, са извеждали онова, което техният Баща е вложил у нас. Следователно, когато не е изведено божественото, ние можем да имаме кумири, а не богове. Но и тогава имаме култура – кумирите в културата.
Ние не можем да не приемем, че сме правили поклон пред определени животни, наречени тотеми; не можем да не приемем, че е имало богове, пред които сме принасяли жертви. При това дори един Соломон – този известен мъдрец, който направи храма на юдейството, умря в краката на една случайна богиня – Астра, умря в краката на една жена.
Най-големият конфликт в историята на човечеството е конфликтът между знанието и страха!
Знанието много често е смущавано от страха, защото вътрешно се е търсело позволение – дали божеството ще позволи… И ние виждаме, че Соломон, в края на краищата, отива в коленете на страстта. Така че знанието на мъдреца е спряно от страха пред кумира, пред преходността. Тогава наистина трябва да кажем какво е това, което толкова много духовна енергия може да открадне; кое е това, което утвърждава кумири в изповедание на хиляди, хиляди години…
Кумирите за съжаление стоят – стоят в душевността, стоят в цялата история на Европа, на Азия, на всички континенти. И ако сега кумирът е люлеещото се съзнание на хората да ходят на забавления (на купонджийска култура) и да се правят на бесни, какво е това мислите? Само е сменена формулата на страха от знание.
Мъдростта е битка на знанието срещу страха!
Из „Кумирите в културата на човечеството“, сп. „Нур“, бр. 4/2023
