Любовта беше най-големият смут на човечеството – смут, който е толкова очеваден. Защото Този, Когото чакаха, Този Син Човечески и след това Син Божий наречен, извърши превратност както в будността на съзнанието, така и в нравствените категории. Освободи Духовната вълна на насилието, която беше влязла като правна доктрина в кодификацията на отношението човек – Бог, човек – човек.
Какво още направи Иисус Христос – „Аз и Отец едно сме“. Аз искам тази фраза да стане плът от плътта ни: Аз и Отец едно сме! Нещо, което в света не можеше до Христос нито да се помисли, нито в юдейската религия да бъде позволено, след като бе забранено да се произнася името на Иахве.
В битието влезе духовната енергия на Любовта, която все едно, че създаде нова планета! Предшества я енергията на Правдата. Какво рече Моисей на евреите, които бяха роби в Египет, за да им създаде тенденция за събудена енергия: Елате да ви изведа през Червеното море. А какво е Червеното море? Плетеницата на желанията в нейната най-ниска страст. Един зов за свобода от всекидневието на роба – роб, подвластен на страстите на личното си битие – на онова, което наричаме емоционално всекидневие. Извежда ги през Червеното море, за да се освободят от страстите на своя вилнеещ, неудовлетворен свят. След това ги поставя в пустинята, за да догорят, да бъдат изгасени в обикновеното човешко мислене, за да изгради след това социална формация – народ, който трябва да бъде подчинен на идея за държава. Изведените от пустинята получават Десетте Божи заповеди; прощават се, макар и твърде наказателно, със Златния телец, около който играят. Раждат идеята за богоизбрани, но и че хората са грешници… Но човекът, създаден от Бог, макар и в доктрината „грешен“, носи едно битие – битие за божественост, което безспорно го праща в развитие. Тази идея за божественост го призова да си създаде доктрина на нравственото поведение и на приложната воля.
Моисей и пророците създадоха тенденция за тяхната властна расова доктринерност и страстите останаха. Затова, като четем Стария Завет, ще видим толкова много безнравствености, че на човек му настръхват косите. Оправдание и възхвала на личното дело на евреите, колкото и смъртоносно да е било, макар че има заповед „Не убивай“. А тогава, когато дойде възмездието, да им дадат Стената на плача…
Червеното море си остана при тях. То е в душите им. Те взаимно, братята Исмаил и Исаак, още продължават да се изтребват. Продължават да се изтребват братята – детето на робинята Агар и детето на господарката Сарра. Защо продължават да се изтребват мохамедани и юдеи? Защото им липсва свободата от колективното съзнание, от расовия дух, който е стоял в доктрината на Юдея и който за съжаление още стои; защото още стои око за око, зъб за зъб.
Но епохата на това, което Моисей извика: Елате, за да ви изведа от Червеното море, отмина с идеята на Христос: Оставете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци. Духовната вълна на Любовта се възправи срещу Правдата, без да я отрича, но я ферментира. Най-добрият пример е с прелюбодейката.
Аз винаги протестирам, че в идеята за прелюбодейката го няма прелюбодееца. Къде е той? Защо не е доведен там? И вижте как Христос е степенувал идеята на грехолюбника, на прелюбодееца: Всеки, който е пожелал в сърцето си, вече е прелюбодействал. Оказа се, че никой не е праведен, за да хвърли камък. Но там не е проблемът, че се отрече правда, а че се внесе една нова тенденция. Внесе се идеята за човека с неговата същност на личност и с това личността да бъде простена – най-голямата битка на Христос. Идеята за прощението – изгражда се взаимна прошка в това, че още никой не е праведен. Страшна е тази теза! Никой не е праведен и не може да хвърли камък, а трябва да намери в себе си духовна мощ да прости. Можете ли да си представите каква нова общност се изгражда?!
Виждате ли какви духовни енергии влизат в поведението – както в изграждането на личността, така и в изграждането на обществото, на племето, на нациите! Христос внесе във възмездността на закона за Правдата опрощението и смени престъпната безотговорност на ръката с идеята за съблазнената мисъл в сърцето. Човечеството трябваше да хвърли мрежите и да разбере, че прелюбодеянието е в мисълта, а деянието е порок.
Из „Мъдростта – тенденции в националния дух“, сп. „Нур“, бр. 1/2021
