Знайното за личността на Орфей е крайно оскъдно. Не може да се каже къде е люлчиното място на Орфей, освен че е в Тракия, по-точно в Родопите.
Самото име Тракия има финикийски произход (макар че малко автори споделят това) и идва от Ракхива, което значи етерно пространство, в смисъл на духовното пространство между Небето и Земята. („Ра“ значи „слънце“, „кхва“ – „пространство“.) Така че Ракхива е небесна твърд, тази твърд, за която се говори в книга Битие.
Счита се, че една от музите на епичната поезия и красноречието Калиопа, е неговата майка. Според една от версиите баща на Орфей е Аполон (според друга той е син на тракийския цар Еагър).
Дори Аполон да не е баща на Орфей, дори Калиопа да не е негова майка – негов баща е Духът му, негова майка е душевността му. Нищо в човека не бива да бъде отричано, но несъвършеното трябва да бъде пулсирано в развитие!
В онези далечни митологични времена властва представата, че Олимп – небесното царство, е само за боговете, а човекът обитава земното царство и след смъртта си – подземното. Това е вградено и в легендата за Евридика – любимата на Орфей. Тя е умъртвена …
И както всички души в митологиите, тя е отведена във владенията на Хадес (Аид). Болката на Орфей е неизмерима. Той не може да се примири и започва борба – слиза в подземното царство, за да измоли освобождаването на Евридика и да я изведе в слънчевото царство.
Там, долу, Орфей с обаятелността си, с омайната музика на своята лира успява да склони Хадес и Персефона да освободят неговата любима. Но те поставят две условия. Едното е Орфей и Евридика да бъдат предвождани от Хермес, а другото – Орфей да не се обръща назад, докато не напуснат подземното царство. Обърне ли се, ще я загуби.
И така, Хермес води, Орфей го следва, а след тях е Евридика. Но на крачка от слънчевата земя Орфей дочува някакъв тропот, нещо шумва зад него, той се обръща – било поради съмнение или несигурност, било дори поради прекалена обич – и Евридика се връща долу.
Винаги ще характеризирам съмнението като лично невежество или чужд шепот.
Евридика не е само име на жена, а любов и свобода – символ на човешката душа.
Неизведената Евридика е съпътстващата Орфей душа, но жрецът Орфей, безспорно, не остава без душа. Той казва: Живата Евридика ме дари с любов и блаженство, мъртвата Евридика ми посочи пътя на Истината.
Затова определението „певец на изгубената любов“, което времето слага на Орфей, наистина хармонира на учението му – изразява цялото му служение и жертвеност.
