Разорана е вече една неизмерима нива на плодоносието – на знание, на морал, на святост. Нещо повече: посочено е онова, което дава път и живот – динамиката на Мъдростта. Тя събужда у човека борбата да не търси спомена, да не се обвързва с веригата на миналото, да няма страх от съдбата (така както един велик император изрече пред Рубикон: „Ali aiacta est!“ – „Жребият е хвърлен!“). Ето защо тези, които градят храма на Мъдростта, не трябва да търсят спомен за човека, а да живеят с динамиката, че той е бог в развитие. Това дава основание да се каже, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а да прави богове. Защото човекът е бъдещ Бог и бъдеща Вселена!
Митологичната мисъл дава само на стихийните богове привилегията да бъдат безсмъртни, но подсказва, че човеците са богове, макар и смъртни. Тази велика тайна ще влезе с цялото си присъствие в душата на бъдното човечество. Този поток на човешкото битие отгръща нова страница не само в душевността, но и в историята на социалните тайни.
Христос преди две хиляди години извървя пътя на двубоя между добро и зло, между грешника и прощението, между всекидневието и търсения оракул. Сега се отварят двери като предвестие подобно на онова на ангелския хор със своята песен. Отварят се не за петдесет, не за петстотин, а както потребността изгражда човека бъдещ бог – за хиляди години. Всякога, когато се отваря врата за битие на Духа, има и звезда. Идеята за звезда винаги присъства – дали е Витлеемска, дали е на Кришна… От значение е, че е била. Винаги съществува и един дар – приносът на човека пред Мъдростта на бъдещето.
Човек е заедно с Бога и те взаимно се търсят. Това е двубоят между очевидността (която много често спира до прага на всекидневието) и Духа – за да не се повтаря историята да се търси оракула, вместо да се внесе в живот храмовият надпис: Познай себе си и ще познаеш боговете. Необходимо е ново виждане – да се разсекрети тайната на Духа, вписана в човека. Така ще стигнем до тържеството на човека – бъдещ Бог и бъдеща Вселена! Възможно ли е? Естествено, щом прозрението го дава, щом не е разкъсан пътят на Духа (тръгващ от Безпричинната причина) и е събудена отговорността.
Човечеството живее чрез Бога и Бог се познава чрез човека!
Из „Човекът – бъдещ Бог и бъдеща Вселена“, списание „Нур“, бр. 2/1998 г.
