Мили приятели! Искам да поговоря за постенето – един особен обряд, който е една съставка от пътя към Богоподобието ни. Народът си го казва с простата думичка „говея“, т.е. пазя се от нещо и оттам думата Заговезни. Постът е един стълб пред нашето пътуване към Бога и то онзи огнен стълб, както е казано още в книга Изход, който върви и посочва пътя на един народ, за да бъде избавен от робство. Макар и историческа реалност, това може да бъде взето и като едно символно означаване – човек тръгва към някаква обетована земя, към някакво Богоуподобяване, защото постът е път към Богоподобието. А той е именно един огнен стълб, който осветява пътя ни, за да не сгрешим. Защото Христос казва: Докато съм в света, Светлина съм и пътят е ясен и чист.
В този смисъл може да бъде разглеждан постът – като една дълбока вътрешна хигиена, вложена в човека, употребена от човека, станала обряд и изпълнена като едно повеление, макар че не я намираме в Десетте Божи заповеди. Значи тук има нещо друго – тя е повече от една заповед! Както виждате и Десетте Божи заповеди са нарушавани, и тогава бремето е, че може нарушението да се изкупи чрез едно наказание. Но ето, че постът не е сложен там, няма за него наказание. Но изрично е казано, че той е предверието на Богоуподобяването; той е връзката, която чрез молитвата може да ни направи единни с Него; че той ведно с пустинножителството (което е момент от живота на всеки Посветен) най-добре ни прави единни. И още в Старозаветието пътят за този контакт е посочен чрез Моисей, който преди да получи Свещения завет, преди да види огнената ръка, която трябва да разчертае върху каменните скрижали повелите, е трябвало 40 дни и 40 нощи да прекара в моление, да прекара в себесъзерцание, във всеотдайност, че всичко е готов да предостави пред Отца си. И тогава, след 40 дни и 40 нощи, той получава благоволението да види Огнения стълб, да вземе в ръката си написаните скрижали, да ги занесе на своя народ. Казано е: Той излъчваше виделина. Значи ясно е, че Моисей е умит и е живял в Божията светлина. Тези четиридесет дни ще ги намерите изпълнени и приложени от всеки Велик Посветен. Не може да се мине прага от обикновеното към свещеното без тази подготовка. Тези четиридесет дни ги намираме при Иисус след Кръщението, след Благовестието на Святия Дух като откровение на Отца към Сина Си: „Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение“ (Марко 1: 11). Но там е казано, че беше изведен в Пустинята от духа на изкушението, където четиридесет дни и четиридесет нощи Той прекара в бдение, където трябваше да реши трите най-важни момента, да мине трите основни стъпала, за да получи правото на своята Проповед.
Първата победа, която трябваше да извърши, беше победата над глада. След четиридесетия ден, когато огладня, дойде изкушението: „Ако си Син Божий, кажи на този камък да стане хляб“ (Лука 4: 3). А Той рече: „…не само с хляб ще живее човек, но със всяко слово Божие“ (Лука 4: 4). Не само! Не е отречен хлябът като насъщност на биологията ни. Отречено е изкушението да бъдем слуги на едно и също. Втората победа беше победа над съблазънта за чудо: „Ако си Син Божий, хвърли се оттук долу“ – „Няма да изкусиш Господа, Бога твоего“ (Лука 4: 9,12). Тогава дойде най-великото изкушение – изкушението за Вечната истина, с което Той показа на кого трябва да служим: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“ (Лука 4: 8).
Тези четиридесет дни ще ги намерим при всички Посветени. Всеки минава в тази пещера на себесъзерцанието, за да се освободи от властта, която имат над него умът, сърцето, волята. Човекът, в път за подобието си, трябва да бъде победен! Тези четиридесет дни ги прекарва Буда, тези четиридесет дни ги прекарва Зороастър, тези четиридесет дни надкрачва Хермес – всеки Посветен. Значи идеята за поста, идеята за въздържанието е основна в изграждането ни като пътници към Божия дом, към онова инициране, за което е определен човекът.
Постът не е само в храната. Смисълът на поста е в нещо много по-голямо. Той е затова и винаги ще се свързва с пустинножителството – когато човек се е отдръпнал вътре в себе си, когато трябва пустинната тишина да бъде единствено разговорена с душевния шепот, да не сме дали власт на онова, което ни разгневява и излиза, нарушило бреговете. Ето защо Христос казва: „Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят“ (Матея 6: 16). Така че когато постите, не правете лицето си намръщено, не давайте в очите на другите да видят, че сте скръбни или че сте неприлично смирени. Не демонстрирайте поведението на смирение, защото в такъв случай сте го правили за показ.
Постенето се прави за вътрешна чистота и всеотдайност към Бога. Бог гледа вътре – Той не гледа отвън.
